АЙРЪН ЛОДЖИК ЕООД
ОФИЦИАЛЕН ДИСТРИБУТОР ЗА БЪЛГАРИЯ
Телефони: +359 2 4373142
                     +359 52 940336

Съвети при инсталацията на система за контрол на достъп

07.11.2014
При инсталацията на мрежова система за контрол на достъп съществува цяла редица от често срещани монтажни грешки, следствие от които са непланираните работи по тяхното отстраняване и забавянето на пускането в експлоатация на обекта. Съветите, приложени по-долу, се явяват опит за систематизиране на свързаните с това най-типични пропуски на монтажниците и биха били полезни, както за начинаещи, така и за опитни специалисти.

Терминология:
1. „земя“ - това са минус 12 волта подавани от захранващия блок към контролера, на клемите се отбелязва като „GND“, „Ground“ или „-12V“.
2. Комуникационна линия RS-485 - това са два проводника, с единия проводник се съединяват всички клеми „А“, а с другия - всички клеми „В“. Въпреки привидната леснота, не всички имат пълно разбиране, как правилно да изградят линия за връзка, а подводни камъни тук има много.
И така, да изразим основните правила при полагането на линии RS-485 за системите за контрол на достъпа:

1) Линията задължително се изгражда чрез усукана двойка. Даже и при малки разстояния обикновените проводници са неспособни да защитят линията от проникване на смущения. Оптимално се явява използването на проводници за Ethernet мрежи, тип Cat 5, като най-евтини и общодостъпни. Също така, при прекарването на линии извън сградите, следва да се помни това, че не всички Ethernet кабели са разчетени за експлоатация в условията на атмосферни въздействия.

2) Не прокарвайте линия за връзка по протежението на силови линии от 230/380 VAC на разстояние по-близко от 20 сантиметра. Ако вече нямате избор, то използвайте кабели с допълнителна защитна оплетка, и я заземете, където е възможно. Това е важно и се явява също така едно от изискванията за електробезопасност.
Ако се налага да се пресичат силови линии, то това трябва да става само под прав ъгъл. Използването на тези правила ще Ви избави от загубата на връзка с някои от контролерите по време на работата на климатик, нагревател или друг мощен потребител. Това се отнася най-вече за промишлените сгради, където смущенията в 230 волтовата мрежа в разгара на работния ден многократно надвишават допустимото.

3) Всички устройства трябва да се свързват последователно в основната комуникационна линия. Не се препоръчват каквито и да е мрежови топологии от типа на „дърво“ или „звезда“. Най-добре е основната линия да минава през всяко устройство. Също така трябва да се помни, че не е задължително конверторът (например USB - RS485) да бъде в края на линията. И ако дължината на линията започне да доближава 1000 метра или броя устройства ще надвиши 40, следва да се потърсят решения за разбиването и на части, за сметка на използването на допълнителни конвертори.

4) За подтискане на ехото в края на линията трябва да бъде включено товарно съпротивление от 120 Ома. В много от устройствата то е налично, необходимо е само да се постави джъмпер „LOAD“ за неговото включване. Ако такъв резистор няма на самото устройството, то трябва да се включи външен към клемите А и В. И така, за цялата линия е необходимо да се поставят само два резистора на крайните устройства. Ако в линията има само две устройства, то и на двете се поставя по един резистор. Ако конверторът или контролерът не се намира в края на линията, тогава не трябва да се свързва резистор към устройството.

5) Винаги обединявайте „земите“ на всички контролери. Това е жизнено важно за по-дългите (повече от 50 метра) линии и при голямо количество на устройства (повече от 5) на линия. Това е необходимо за изравняването на разликите в потенциалите възникващи между източниците на захранване на контролерите. В случай на захранване на контролерите от различни фази на мрежа с променлив ток подобно свързване може да потрябва и при два контролера в линия. С разлика от 5 волта контролерът ще се справи и сам, обаче разлика от над 15 волта може да изведе от строя комуникационния му модул. Затова при прекарването на линия се препоръчва използването на две усукани двойки, едната за самата линия, а чрез другата, обединявайки двата и проводника, за съединяване на „земите“, осигурявайки по този начин устойчивата работа. На конвертора клемата за свързване на земя е обозначена с буквата „G“.

6) Разположението на конверторите в линията за връзка не е от съществено значение, но все пак съществува простото правило, че колкото контролерът е по-близо до конвертора, толкова по-добре. Като следствие от това правило се явява поставянето на конвертора в центъра на линията за връзка, за да бъде на приблизително еднакво разстояние от контролерите. Но следването на това правило не трябва да е за сметка на значително удължаване на линията. Тъй като, колкото е по-къса линията за връзка, толкова по-добре.

7) Преди монтажа уточнете, може ли програмния продукт самостоятелно да задава мрежови адреси на контролерите. Ако не може, направете настройките преди монтажа – това ще Ви спести време.

Dallas, TM и iButton
Всичките тези думи се явяват синоними в системите за контрол на достъп, тъй като са названия на един и същ интерфейс за свързване на четци. Също така и тук при разстояние по-голямо от 2 метра горещо се препоръчва използването на усукана двойка, а за разстояние по-голямо от 30 метра да не се експериментира. За свързване са необходими две двойки – едната самият сигнал, усукан с проводник, свързан към земя, а другата -  захранване +12 волта, също така усукано с проводник, свързан към земя. И изобщо, колкото са повече и по-дебели проводниците съединяващи земята на контролера със земята на четеца, толкова по-добре.
Също така трябва да се отбележи, че е желателно да се подават +12 волта към четеца през самовъзстановяващ се предпазител, например, „MF-R050“. Препоръчва се той да бъде установен колкото се може по-близко до контролера или захранващия блок. Той ще защити системата от излизане от строя при късо съединение между проводниците, захранващи четеца.
Отчитайки това, че системата е пасивна когато все още няма докоснат чип, към един контролер могат да се свържат няколко четеца, при условие, че в определен момент ще има поднасяне на чип само към един от тях.
Няколко контролера към един четец не могат да се свържат. При използването на четци от серията Matrix следва да се обърне внимание, че начално за повечето от тях е зададен протокол Wiegand, а за активирането на протокол iButton е необходимо единият от изводите да се свърже към земя. За съжаление, не навсякъде той е един и същ, затова го уточнявайте от инструкцията за конкретния модел четец.

Wiegand
Този начин за свързване на четец към контролер използва два информационни сигнала DATA0 и DATA1. Разстоянието може да е до 100 метра. Като най-често срещана грешка е използването на една усукана двойка и за двата сигнала. Правилното свързване предполага две усукани двойки, едната за DATA0/Ground, втората за DATA1/Ground. Правилото - „колкото по-добра е земята, толкова по-добра е връзката“, тук с увеличаване на разстоянието следва да се спазва стриктно. Също така, следва да се проверява битовата дължина на предаваните данни от четеца и готовността те да бъдат приети от контролера. Най-разпространен е протоколът Wiegand-26, ако битовата дължина не е указана, то се има предвид точно такава. Като недостатък в сравнение с iButton следва да се причисли еднократното предаване, и като следствие от това, невъзможността да се определи – задържа ли се картата до четеца или вече е махната. Но от друга страна, при използването на този протокол е възможно, да се свържат не само няколко четеца към един контролер, но и няколко контролера към един четец.


Захранване
Изглежда, че тука е трудно нещо да се обърка, но също се срещат грешки. При голяма дължина на проводниците към захранване от 12 волта, съществена роля започва да играе тяхното съпротивление и индуктивност. Ако първият роблем е ясен за всеки запознат със закона на Ом и се поправя с по-дебел проводник, то вторият не е толкова очевиден, а при дължина на проводниците на захрането повече от 20 метра вече се изисква прилагането на мерки за защита от него.
Самият проблем се проявява във вид на мощна кратковременна емисия на напрежение в проводниците на захранването в момента на изключването на тока в електрическата брава. елателно е инсталирането на допълнителен кондензатор до контролера с капацитет 1000-4700 микрофарада и с напрежение път и половина напрежението на захранването, тоест при 12 волтово захранване кондензатора трябва да бъде разчетен за 18 волта. И колкото по-дълги са захранващите проводници и токът на бравата е по-голям, толкова по-голям трябва да бъде капацитетът на кондензатора.  За някои изглежда естествено монтирането н прекъсвача във веригата на захранването на контролера, само че електромагнитната брава в този случай няма да има къде да изхвърля енергията, ако тя няма шунтиращ диод (виж изображението).
Също така, като проблем се явява и твърде големият брой проводници, свързвани към минуса и плюса на захранващия блок. Опитите да се структурират заедно и да се напъхат в клемата на контролера често се превръща в не толкова лесно изпитание, особено в ограничено и не добре осветено място. Отчитайки голямата вероятност от изпадане на това усукване на кабели при опита да се затегнат. Ако проводниците са сигнални, например от датчици и четци, могат да се използват специални втулки за кримпване, това прави надежден контакта и улеснява напъхването на проводниците в клемата на контролера. Като минус следва да се отбележи необходимостта от специани инструменти за кримпване и сложността при обединяването на проводници с различни диаметри. Лишено от тези недостатъци (с изключение само на цената) се явява използването на пружинните клеми WAGO. Техните извити скоби еднакво добре затягат и дебели и тънки проводници и не изискват специален инструмент. При подходяща подготовка в много от случаите може да се мине изобщо без отвертка. Две клеми с по пет контакта позволяват бързо и надеждно да се прекарат захранване и земя към всички точки на схемата без усуквания.

Брава
Грешки тук почти никога не се срещат. Само че съществуват особености изискващи пояснения. Бравата представлява голям електромагнит, разчетен за ток около един ампер в случай на електромагнитна брава и от 3 до 5 ампера при електромеханична. Електромагнитната брава ще се отвори когато токът в нейната намотка напълно спре. За ускоряването на този процес в контролерите от серия Z-5R е вградена схема за нулиране на напрежението, позволяваща спирането на напрежението за 0.1 секунда, вместо за 0.5-1 секунда при използването на шунтиращ диод. При голямо количество преминавания в минута схемата за нулиране може да прегрее силовия ключ, и контролерът ще излезе от строя. Затова е силно препоръчително да се монтира шунтиращ диод.  Диодът се монтира непосредствено върху клемите на бравата, за да може ефикасно да отведе мощния импулс в момента на изключването на тока. Поставянето на диода в клемите на контролера няма да доведе до желания ефект и може да предизвика повреда в силовия ключ или в други елементи по платката. Диодът задължително трябва да бъде високоволтов и с работен ток равен или по-голям от тока на задействане на самата брава.
Бутон, рийд-прекъсвач (магнитен контакт), датчици
За нормалното си функциониране контролерът получава информация от датчиците. Като обща представа за датчик - това са просто два контакта, например, реле, рийд-прекъсвач, бутон. Като правило, всички те „висят във въздуха“, тоест , не са свързани към каквито и да е електрически вериги и на тях им е все едно, къде е свързан сигнален, и къде заземяващ проводник. Изходните транзистори на оптроните на турникета – също са датчици, само че полярни, за тях вече е важно къде се свързва земя и къде сигнал. Отново свързването е по-добре да се прави чрез усукана двойка, само че честотните свойства тука не са важни, а е важна защитеността от смущения, която осигурява усуканата двойка. По този начин, сигналът се предава по единия проводник на двойката, а земята по другия. Не се препоръчва използването на заземяващия проводник за свързване на други устройства, като четци и още повече за брави. Ако разстоянието е по-малко от 2 метра, то е възможно да се мине и без усукана двойка, като се използва общ заземяващ проводник за бутона и рийд-прекъсвача. Но при разстояние повече от 5 метра е по-добре да не се експериментира и да се използва усукана двойка.
При използването на резисторния метод за идентификация на датчиците се препоръчва усукана двойка при каквото и да е разстояние до контролера. Резисторът може да се инсталира, на която и да е страна, или до датчика, или до контролера. При инсталацията на резистори в близост до датчика може да се мине и с една усукана двойка, ако и двата датчика се свързват към един вход. При разстояние повече от 30 метра резисторна идентификация е по-добре да не се използва.

Автор на статията: Александър Журавский

Назад към списъка

Блог

всички новини
Компанията АЙРЪН ЛОДЖИК ЕООД кани всички специалисти в сферата на сигурността да посетят експозицията ѝ на изложението „Security Expo Sofia 2015“.
Компанията АЙРЪН ЛОДЖИК ЕООД кани всички специалисти в сферата на сигурността да посетят експозицията ѝ на изложението „Security Expo Sofia 2015“.

АЙРЪН ЛОДЖИК ЕООД се явява официален дистрибутор на търговската марка Iron Logic – един от водещите световни производители на оборудване за контрол на достъпа.
Компанията Iron Logic ще представи на Вашето внимание своите нови и топ продукти...

26.02.2015

Съвети при инсталацията на система за контрол на достъп
Съвети при инсталацията на система за контрол на достъп

При инсталацията на мрежова система за контрол на достъп съществува цяла редица от често срещани монтажни грешки, следствие от които са непланираните работи по тяхното отстраняване и забавянето на пускането в експлоатация на обекта. Съветите...

07.11.2014

Вход для
клиентов

Login:


Password:



Register
Forgot password?