АЙРЪН ЛОДЖИК ЕООД
ОФИЦИАЛЕН ДИСТРИБУТОР ЗА БЪЛГАРИЯ
Телефони: +359 2 4373142
                     +359 52 940336

Електрони брави и ключове: видове и механика на работа

13.03.2014

Кога хората са започнали да заключват своите жилища? Може би веднага, а може би е дошло с времето? Сега това няма как да го разберем. Но да си представим в наши дни отворено жилище – невъзможно... Сменяли са се времената, технологиите и устройствата, осигуряващи сигурност в дома на своя собственик. Към днешен ден тази задача успешно се решава от бравит'е (тук и по-нататък ударението е на последната сричка) – различни механични приспособления за заключване на каквото и да е с ключ. Да имаш ключ за брава – това значи да притежаваш достъп към затворено помещение. Да владееш такъв ключ – това означава да управляваш достъп към помещение.

Във века на електрониката ние си имаме работа с „електронни“ брави и „електронни“ ключове. Какво означава „електронна“ брава? Това означава, че заключващият елемент на бравата (езиче, ригел и т.н.) се привежда в действие с електрически сигнали. Най-разпространени се явяват електромеханичните и електромагнитните брави.

Електромеханичните брави при отсъствието на захранване са в затворено положение. Управлението на бравата се осъществява чрез подаване на напрежение на намотката на бобината сърдечникът, на която е свързан с езичето на бравата. В резултат сърдечникът се прибира в бобината, а заедно с него в корпуса на бравата се прибира и заключващият език, преустановявайки заключването на врата в касата. Вратата е свободна – може да се влиза!

Електромагнитната брава представлява сърдечник с намотка (бубина), които се явяват електромагнит, и ответна метална пластина. При затворена врата ответната пластина се крепи към касата на вратата срещу корпуса на бравата. При подаване на захранване електромагнитната пластина е привлечена към бравата и врата се заключва.

Това означава, че при отсъствието на управляващи сигнали този вид брава ще се намира в отключено положение. Т.е. електромагнитната брава се явява антипод на електромеханичната по отношение на захранването.

Какво представляват „електронните“ ключове? Ние сме привикнали да си имаме работа с механични ключове. И колкото повече е надеждна бравата, толкова по масивен е ключът. Формата на зъбците на ключа – това е неговия уникален код, това, с което ключовете се отличават един от друг. „Електронните“ ключове външно не се отличават с голямо разнообразие. Като правило това е или метална „таблетка“ с чип (малка микросхема) вътре, или така наречената RFID-карта (карта, използвана за радиочестотна идентификация- Radio Frequency Identification) с електронен чип и антена. Именно този електронен чип се явява носител на уникален код, диференциращ картите помежду им.

Кое прави този код достъпен за анализ? При механичната брава ключът се поставя в процепа на ключалката, с което влиза в контакт с патрона на бравата. При завъртането на ключа все едно се извършва проверка за съвпадение на очертанията на зъбците на ключа с очертанията в патрона. Ако очертанията съвпадат, то ключът се завърта в патрона и благодарение на конструкцията на бравата произлиза нейното отваряне. С електронните ключове работата стои по следния начин. Отначало трябва да се прочете кодът, съдържащ се в чипа на електронния ключ. За целта се използва специално устройство, наречено четец. С електронния ключ трябва или да се докоснете към четеца, в случай, че ключът е изработен под формата на таблетка, или да го поднесете към четеца в случай на RFID-карта. Доколко близко? Различните proximity-карти (“proximity” - близост) са с диапазон на четене от 10 до 20 см и vicinity-карти (“ vicinity“ - отдалеченост), диапазонът на четене, на които може да достигне няколко метра. След прочитането, информацията се предава в устройство, което се нарича контролер. Това е „мозъкът“ на цялото електронно оборудване, приемащ решения относно това, отговаря ли кодът, на предявеният към електронната брава ключ или не отговаря. Ако кодът на ключа присъства в списъка на „разрешените“, то контролерът изпраща в бравата сигнал за отваряне. Ако не – врата остава заключена.

Общо взето в това се състои процесът на отваряне на електронна брава. Можем да преброим няколко участника в този процес: електронен ключ, четец, контролер и самата брава. Всичките тези устройства са в основата на Системите за Контрол и Управление на Достъпа (СКУД). Още един елемент от тази система разбиращ се от само себе си – това е захранващото устройство, без което електрониката не може да работи. Всеки от тези елементи има своите особености и заслужава отделно разглеждане. По-надолу ще се спрем върху обсъждането на главния елемент на системата – контролера, изборът,  на който в много отношения определя функционалните възможности на цялата система. Ето защо, когато се говори за СКУД, обикновено се говори за „СКУД на базата на контролер (такъв и такъв)“, подчертавайки важността на неговия избор. В рамките на дадената система ние ще разгледаме контролер Z5R носещ търговската марка ironLogic.

 И така, какво трябва да имаме предвид, изграждайки СКУД на базата на контролер Z5R? Преди всичко Z5R това е самостоятелен контролер. Но самостоятелен не в смисъл на захранване – за неговото функциониране се изисква източник с постоянно напрежение 12V. Контролерът се нарича самостоятелен, защото решенията за отваряне и затваряна приема самостоятелно (в смисъл – сам взема решенията) въз основа на съдържащата се в неговата памет база данни на „разрешени“ ключове. Но как информацията за разрешените ключове попада в паметта на контролера? Тя трябва по някакъв начин да бъде записана там...

Тъй като работата на контролера започва с приемането на информация от четеца за кода на поднесения към четящото устройство ключ, следва проверка за наличието на този код в базата данни и извеждането на управляващи сигнали към бравата в случай на положителен резултат от проверката, от тук можем да заключим, че въвеждането на информация в контролерът е възможно при поднасянето на ключ към четеца. При това именно към четящото устройство, а не към самия контролер, тъй като сам по себе си контролерът не може да чете ключове.

Трябва да направим забележка. За четенето на електронни ключове във вид на таблетки (а та са се появили исторически първи) от компанията Dallas е бил разработен протоколът на предаване iButton. Самите ключове са били наречени Touch Memory (нещо от рода на „докоснете за прочитане на паметта“, тъй като за прочитане е необходим контакт с четящо устройство). При това е възможно само прочитането на информацията от таблетка, а обратно да запишеш нещо в нея не е възможно.

За разлика от ключовете  Touch Memory четенето на RFID-карти протича по безконтактен начин. За такива карти са разработени различни протоколи за обмяна на информация между RFID-картите и четящото устройство, в редица случаи позволяващи  не само да се чете съдържанието на картата, но и да се записва „в нея“ информация. Тези протоколи зависят от използвания в картата чип. Ясно е, че за всеки вид карта е необходим „свой“ четец, поддържащ дадения протокол на обмяна. Но за да „отиде“ прочетеният код на ключа до контролера, е необходимо, и между контролера и четеца да бъде съгласуван протоколът за обмяна.

Исторически се е получило така, че за връзката четец - контролер общоприето са признати два протокола: споменатият по-рано протокол  iButton за ключове Dallas Touch Memory и протоколът Wiegand XX (където XX е количеството битове в пакета), които са били разработени за четенето на карти с магнитна лента. Тези карти и сега намират приложение в практиката. За да се прочете такъв вид карта, тя се прекарва през специални устройства, при което от двете магнитни пътечки на лентата се прочита информацията, която после се изпраща в контролера.

В момента на появата на RFID-технологиите системите за контрол на достъпа използващи ключовете Touch Memory и картите с магнитна лента вече бяха достатъчно разпространени. Поради това при използването на RFID-карти в качеството им на ключове като негласно правило за четящите устройства се е наложила поддръжката (емулация, т.е. имитация, на възпроизвеждане) на протоколите iButton и/или Wiegand XX (например Wiegand 26) за връзка с контролера. Това е валидно и до ден днешен.

Но в съвременните системи за контрол на достъпа все по-често се използват RFID-технологиите, т.е. в качеството на ключове се използват  RFID-карти. На анализа на конструкцията, на начините на четене и запис на информация, на особеностите на използваните в картите чипове са посветени големи количества материали, които можете да намерите в Интернет. Затова в по-нататък ще продължим темата предполагайки използването на СКУД на базата на контролер Z5R и ключове на основа proximity-карти.

Тука трябва да отбележим, че възможностите на създаваната СКУД зависят от типа използвани  RFID-карти: при едни от картите е възможно само да бъде прочетен техният номер, записан при производството им, докато при други – може да се записва и чете информация, има и ключове с криптографска защита на данните при запис/четене и т.н. Съответно и защитеността от „взлом“ (вземане на ключове от злоумишленик) във всеки от случаите ще бъде различна.

По-нататък в качество на ключове ще вземем карти по стандарта E-Marine. При тези карти в паметта на чипа се съхранява само серийният номер, записан при тяхното производство.

Контролерът Z5R поддържа обмяна на данни само по протокола iButton. Съответно към контролера в качеството на четец на ключове може са свърже:

- контактен четец (контактор) за електрони ключове DS1990A;

- безконтактен четец на proximity-карти, емулиращ протокола iButton.

Избързвайки напред, нека да отбележим, че RFID-картите ще се използват не само в качеството им на ключове за достъп  до определен обект, но и за управлението на режимите на работа (програмиране) на контролера. И картите за програмиране, и картите за преминаване е прието да се наричат „ключове“. Затова за работа с контролера  Z5R използвайте следващите видове ключове:

- за програмиране на контролера – мастър-ключ (достъпът до обекта с този вид ключове е затворен);

- за преход през зоната на достъп – обикновени ключове и блокиращи ключове (блокиращите ключове притежават по високо ниво на приоритет по отношение на обикновените).

Контролерът  Z5R се явява, както вече беше казано по-горе, самостоятелен контролер на начално ниво,  поддържащ работата в описаните по-долу режими.

стандартен: осигурява достъп към обекта по обикновени и по блокиращи ключове;

- блокировка: разрешен е достъп към обекта по блокиращи ключове, но е забранен достъпът за обикновени ключове;

accept (да се приемат): всеки поднесен към четеца ключ се запомня в паметта на контролера като разрешен и се разрешава преминаването към охранявания обект;

тригер: преминаване на бравата на вратата от отворено в затворено състояние и обратното при всяко предявяване на разрешен ключ (ключът е поднесен – бравата се отваря и това състояние се запазва до следващото поднасяне на разрешен ключ).


Автор на статията: Алексей Козлов. 


Назад към списъка

Блог

всички новини
Компанията АЙРЪН ЛОДЖИК ЕООД кани всички специалисти в сферата на сигурността да посетят експозицията ѝ на изложението „Security Expo Sofia 2015“.
Компанията АЙРЪН ЛОДЖИК ЕООД кани всички специалисти в сферата на сигурността да посетят експозицията ѝ на изложението „Security Expo Sofia 2015“.

АЙРЪН ЛОДЖИК ЕООД се явява официален дистрибутор на търговската марка Iron Logic – един от водещите световни производители на оборудване за контрол на достъпа.
Компанията Iron Logic ще представи на Вашето внимание своите нови и топ продукти...

26.02.2015

Съвети при инсталацията на система за контрол на достъп
Съвети при инсталацията на система за контрол на достъп

При инсталацията на мрежова система за контрол на достъп съществува цяла редица от често срещани монтажни грешки, следствие от които са непланираните работи по тяхното отстраняване и забавянето на пускането в експлоатация на обекта. Съветите...

07.11.2014

Вход для
клиентов

Login:


Password:



Register
Forgot password?